Спечелилият в наскоро проведената анкета от Плевенспорт за „Най-добър футболист на Спартак за всички времена“, Пламен Гетов даде обширно интервю пред журналиста от вестник „Посредник“ Емил Мегов. В него майсторът на статични положения и голмайстор №1 на Спартак в „А“ група говори за славната си кариера като футболист, за миналото, настоящето и бъдещето на клуба, който му е на сърцето – Спартак, както и за нерадостната съдба на футболните ветерани. Плевенспорт публикува цялото интервю на маестро Гетов, което той даде за читателите на плевенския всекидневник.
– Как се чувства един славен футболист като Пламен Гетов, който наскоро навърши 55 години?
– Общо взето добре. Когато човек няма проблеми със здравето, всичко друго е наред. Като изключим болките в краката от многото травми, другото е нормално.
– Можеш ли да откроиш някой паметен мач от тези, които си изиграл през забележителната си футболна кариера?
– Колкото и нескромно да звучи ще кажа, че тези мачове са много. Двубой, който още не съм забравил е загубата ни от Берое, която ни изпрати в „Б“ група. Иначе паметни в кариерата ми са победите над ЦСКА и над Левски, които по мое време имаха изключително силни отбори. Няма как да пропусна и онзи успех срещу Черно море, който бе от решаващо значение за оставането ни в „майсторската“ група. Това беше през годината на Световното в Мексико, когато, за да се спасим трябваше да вземем и трите си последни мача. А те бяха срещу Левски, Славия и „моряшкия“ тим. В крайна сметка, спечелихме тези двубои и отървахме изпадането.
– Спомняш ли си онзи знаменит за Левски двубой, в който вие падахте с 0:2, но обърнахте резултата и в крайна сметка бихте с 3:2 отбора на ЦСКА?
– Няма как да забравя този мач, защото той се игра на 8 май. На тази дата правехме точно 10 години семеен живот с Ива, а Левски стана 5 кръга преди края шампион, с 10 точки разлика. Така, че празника за мен тогава бе двоен, а какво по-хубаво от това в един ден да си еднакво щастлив и в личен, и в „служебен“ план.
– Няма как да не „завъртя“ нашия разговор към Спартак. Мислил ли си някога, че любимия отбор на поколения плевенчани ще стигне дотук?
– Моята четирилистна детелина е хвърлена тук, на стадиона, на който разговаряме в момента. Аз съм спартаковец и винаги ще си остана такъв. Играл съм в много други отбори, но сърцето ми винаги е било тук, в Плевен. Смятам, че в момента нещата се развиват добре – отбора стана общински и нещата вече са прозрачни. Убеден съм, че догодина безпроблемно ще влезем в „Б“ група, а след това целта може да бъде само една. Смятам, че се върви по правилния път и е въпрос на време Спартак да се върне там, където му е мястото. Отборът има нужда от 5-6 по-опитни попълнения, с чиято помощ да се завърне, още през следващата година, в професионалния футбол.
– Какво обединява плевенските футболни ветерани днес, какво ви свързва?
– Ние имаме много старо приятелство с отбора на Раднички, а през последните години сме в дружески отношения и с колегите от румънския Корабия. Имаме разговори и с един ветерански тим от Турция, както и с отбор от Констанца. Преди време единодушно решихме да прекратим участието си в републиканското за ветерани, тъй като там се намесиха разни странични фактори. Това са хора с болни амбиции, които на всяка цена искаха да бъдат шампиони. Ние пък с това нямахме никакъв проблем, тъй като 5 години поред бяхме първи. Затова решихме да се откажем от тези безсмислени борби извън терена и със спестените пари да вършим по-полезни неща. Като например да подпомагаме закъсалите финансово наши по-възрастни колеги, които с мизерните си доходи едва оцеляват. Правим го чрез фондацията, която създадохме за тази цел преди години и това напълно ни удовлетворява. Преди Коледа винаги се събираме, правим празничен банкет, на който се веселим и същевременно подпомагаме заслужилите футболисти на Плевен. Не забравяме и семействата на починалите спартаклии, а има и една група стари футболисти в недобро здравословно състояние, на които купуваме лекарства. Ние, от сравнително по-младото поколение хванахме годините, в които заплащането на футболистите у нас се повиши чувствително. А тези големи играчи, които едно време са пълнели стадионите, са играли повече за слава и затова сега живеят в недоимък.
