След близо 3-годишно отсъствие Ангел Бончев се върна на родната футболна сцена. Миналата седмица той бе назначен за изпълнителен директор на Спартак Плевен. За последно Бончев бе част от ръководството на Спортист Своге по време на участието на тима в елита. Дългогодишният президент на Литекс даде интервю пред „Тема Спорт“, в което говори за амбициите си с плевенчани, миналото с „оранжевите“ и най-черната страница от живота му – отвличането на него и съпругата му, която наскоро почина. Публикуваме цялото интервю на г-н Бончев поместено в днешния брой на спортния всекидневник.
– Г-н Бончев, кое ви накара да се върнете към футбола?
– Първо, защото съм безработен, второ, собствениците на клуба и спонсорът са ми приятели и третото е опитът, който имам. Аз съм се занимавал с това нещо и смятам, че съм постигнал някакви успехи и мога да помогна на Спартак Плевен.
– Липсваше ли ви футболът?
– Това ми беше основно занимание преди, така че когато човек е спрял да го прави, винаги му е липсвало. А и много големи мигове имам в спорта и конкретно във футбола, към които често се връщах през това време.
– Как ви се видя Спартак Плевен в контролите с Литекс и Лудогорец?
– Играхме срещу два от четирите най-добри отбора в България към момента, така че проверките бяха повече от полезни. Виждам потенциал в отбора. Момчетата са млади и талантливи, но просто известно време са били в такова неведение, в което колкото и да си оптимист, като нямаш перспектива и сигурност за утрешния ден, не можеш да изискваш от тях. Фактът, че през есента са били първи и втори през целия полусезон, говори достатъчно за техните качества. Смятам, че можем да се справим със задачата, която стои пред нас – влизане в „А“ група. Ако нямах надежда и не вярвах, че ще успеем, няма логика да се хвана с тази работа.
– Как се стигна до избора на Стефан Колев за старши треньор?
– Това е еднолично мое решение. Ръководството ми е дало картбланш и пълната власт да се занимавам изцяло със спортно-техническата част. Стефан Колев няма нужда от представяне. Малко футболисти имат неговите успехи – 5 пъти шампион на България (б.а. – 2 пъти с Литекс и по веднъж със Славия, Левски и ЦСКА). За мен се е доказал. Минал е по цялата футболна стълбица и като играч, и сега като треньор.
– Двамата работихте за последно заедно в Спортист Своге, но не постигнахте кой знае какви резултати и после тимът изпадна от „А“ група…
– Аз го бях поканил там за помощник-треньор, но така се стекоха обстоятелствата, че впоследствие пое отбора. По една или друга причина обаче нещата не се получиха. Нямаше ги нужните условия за успехи и затова се и махнах. На Стефан Колев му вярвам и докато аз съм в Спартак Плевен, и той ще бъде с мен. Тук е мястото да благодаря на ръководството на Левски и на Иво Тонев, като това не е опит за подмазване. Той реагира веднага на молбата ми, защото Стефан беше треньор в школата на Левски-Раковски, и му разреши да дойде с мен и да поеме Спартак Плевен. Все пак Колев си имаше работа, а знаете в днешно време какво е човек без работа.
– Как се чувствате чисто житейски след всичко, което преживяхте в последните години?
– Знаете какво се случи с мен – първо отвличанията, после съпругата ми почина… Тежко е, но животът продължава и трябва да се борим с него, защото понякога е много суров.
– Връщате ли се често към тези моменти?
– Това са чувства, които трудно се описват и рани, които не зарастват. Едва когато на човек му се случи такова нещо, си дава сметка за всичко.
– Простихте ли на Гриша Ганчев?
– Това не мога и не желая да го коментирам. Тук няма място за прошка, както се случиха нещата с мен и се съпоставиха впоследствие с времето.
– Предполагам сте следили това, което прави Христо Стоичков?
– Ицо ми е личен приятел още от ЦСКА и сме били много време заедно. И до ден-днешен сме си приятели и се виждаме. Той се отнася много добре с мен, аз с него също. Това, което прави в Литекс, е доста добро. Резултатите няма да закъснеят. Виждате, че в момента Литекс е отборът, който дава най-много национали на всички нива.
– Имахте ли други варианти за работа в последните години?
– Имах разговор с Наско Узунов за Локомотив Пловдив по времето на Константин Динев. Но нещата се разпаднаха.
– Бихте ли се върнали някога пак в Литекс, където минаха едни от най-добрите ви години във футбола, след всичко, което се случи?
– Няма как да стане. Това бяха 25 години от моя живот, през които съм дал всичко и семейството си съм прескачал. Тази случка пък допринесе за други случки между мен и едноличния собственик на Литекс. Така че не искам да им се меся.
– Какво е нужно още на Спартак Плевен, за да се пребори за първите две места, даващи право на директна промоция в „А“ група?
– Много неща ни трябват. Задължително трябва да се подсилим на един-два поста, които за мен на този етап са празни. Общината трябва да се ангажира истински с базата, както например се е отнесъл кметът на Разград към фамилия Домусчиеви. Да, направили са много дотук, но трябва още. Ако влезем в „А“ група, стадионът ни няма да получи лиценз, а това не е малък проблем. Не отива на Спартак Плевен да е в елита, а да играе в друг град например. Иначе битката ще е доста трудна, защото и други отбори имат своите амбиции за елита, като Нефтохимик, Светкавица, Банско, Раковски. Идеята ни е не само да влезем в „А“ група и после веднага да излезем. Трябва да сме постоянни.
