Три години, след като за последно Спартак разчиташе на чужденци, в настоящата кампания плевенчани отново се довериха на американец. И не без причина. Той е в състояние да носи отговорност, да се бори без да блести натрапчиво, да се вслушва внимателно и да изпълнява безпрекословно заръките. Не вирва носа, дори често статистиката да му дава основание за това. Млад е, влюбен в играта до болка, няма никакво намерение да се отказва, макар в миналото да не му е била чужда и тази мисъл. Харесва България, нищо, че на моменти страната ни не предлага забавленията, на които повечето янки са свикнали отвъд Океана. Фен е на мусаката ни, учи малко по малко езика и не се страхува да бъде откровен. Така накратко представя за своите читатели баскетболния портал bball.bg американския баскетболист на Спартак (Плевен) Джеймс Анакреон. Ето и какво каза за bball.bg в специално интервю на Виктория Петрова тъмнокожото крило на плевенчани. Плевенспорт публикува интервюто в пълния му текст.
– Роден си в Ню Йорк. Разкажи ни повече за теб и детството ти…
– Роден съм и израснах в Куийнс, Ню Йорк. Аз съм най-малкият от четири деца (имам две по-големи сестри и брат). Пораснах, тренирайки различни спортове с децата от квартала, играех навън по цели дни и нощи.
– Как започна да се занимаваш с баскетбол?
– Всъщност започнах да играя в бейзболен, а след това и във футболен отбор, преди изобщо да се занимавам с баскетбол. Но винаги той е бил моят любим спорт. И иначе щях да играя за удоволствие в парка, но никога в истински тим. Израснал съм, гледайки НБА и точно това ме накара да заобичам тази игра.
– Играл си в три колежа и два университета. Обичаш промените или просто така се случи?
– Трите колежа, в които бях, бяха малки, в тях трябваше да градя име, по простата причина, че не завърших гимназия с кой знае колко добри оценки. Не съм планирал да сменям училищата толкова пъти, така се случи и научих много от това. 
– Дочухме, че историята около преминаването ти в Уичита е интересна. Какво всъщност се случи?
– Истината за Уичита е, че по-рано през годината, преди началото на сезона, майка ми се разболя и й се наложи да я оперират. Не бях подготвен психически за тези трудности, за да се развивам едновременно и в NCAA 1. В крайна сметка бях объркан и не бях сигурен дали съм готов да съм толкова далеч от вкъщи. Даже опитах на няколко пъти да се откажа, след което така и не възвърнах формата си. Така, че ако исках да запазя кариерата си, трябваше да се преместя.
– Продължил си във Валдоста. Какво си спомняш от там?
– Във Валдоста Стейт беше готино. Много по-лесно, отколкото в Уичита. Прекарах там една страхотна година, както и един наистина добър сезон.
– Кое е най-любимото ти баскетболно движение?
– Любимото ми движение е стъпка назад и „хезитейшън“ дрибъл (б.а. движение, което се доближава до пресечен дрибъл, но малко разпространено в България), защото има много различни варианти да се противодейства, в зависимост от реакцията на защитника.
– Как се стигна до преминаването ти в Спартак и как те приемат новите съотборници?
– Наистина исках да дойда тук и да помогна на отбора от дъното да се изкачи до по-горните позиции в класирането. Съотборниците ми се страхотни, отнасят се добре с мен, помагат ми да разбера много неща на и извън игрището. 
– Как ти се струва българското първенство, след като вече минаха няколко месеца от пристигането ти?
– Лигата е наистина тежка. Доста по-добра, отколкото очаквах. Има няколко много добри играчи и отбори тук.
– Каква е целта на Спартак през настоящия сезон?
– Да играем здраво и да спечелим колкото се може повече мачове.
– Коя е най-голямата разлика между колежанския баскетбол отвъд Океана и европейския?
– Физиката. Всеки, срещу когото играеш, е силен и здрав. Има много опитни баскетболисти, които се състезават от толкова дълго, че познават до съвършенство всички фази на играта.
– В чест на Майкъл Джордан или Леброн Джеймс носиш №23?
– Всъщност нито едно от двете. (Смее се) Беше последната ми година в колежа, щях да навършвам 23 години, затова го избрах още във Валдоста.
– Дочухме, че си фен на мусаката. Тя ли е най-любимото ти българско ястие?
– (Смее се) Да, обожавам я! (б.а. – подшушва “всъщност и днес ядох”).
– Сподели ни тайна, която не си казвал пред никого?
– Ако Ви кажа нещо, което не съм казвал на никого преди, значи вече няма да е тайна. (Смее се)
– Коя е най-забавната ти случка от престоя ти в България?
– Бях в хотела и никъде не виждах хладилник. Разбирате ли?! Никъде! Не спирах да се оплаквам. Оказа се обаче, че е бил в шкафа през цялото това време. Представяте ли си! Беше много странно. 
– Как преминава денят на един американец в Плевен?
– Събуждам се, закусвам, отивам на тренировка, връщам и се обядвам, после дремвам, отивам на втора тренировка, прибирам се и вечерям… ТОВА Е!
– Кое бе първото нещо, което те впeчaтли в България?
– Беше то-о-олкова различно. Автомобилите тук са толкова малки, не спирах да мисля, че дори няма да се побера вътре.
– Най-трудното нещо, с което се справяш тук, e…
– Часовата разлика. Понякога е наистина трудно да контактувам с близките ми.
– Знаеш ли вече някоя дума на български език?
– Знам няколко думички и няколко числа. Хей, още се уча. (Смее се)
– Обичаш ли животни и имаш ли домашен любимец в САЩ?
– Да, много обичам кучета. Но все още нямам свое. Искам да си взема хъски.
– Как си се представяш след 10 години?
– Да се надяваме, че все още ще играя баскетбол след 10 години. И може би е излишно да казвам, че най-голямата ми мечта е да играя в НБА.
